-

и как си
в твоя малък свят
протягаш ли ръцете си
към нищото
слънчеви лъчи в празната стая
прашни прозорци към откритото небе
студено ми е
исках да те питам нещо
но забравих какво
   

-

някъде във времето
аз чакам чакам
да се развидели
разхвърлени неща
спомени за спомени
трохи
пепел
трескави мисли и сънища
илюзии
лъжи
кълбета дим в студения нощен въздух
виждам дъхът си и звездите
толкова красиви
а сега трябва да оставя всичко това
назад
където му е мястото
високо в небето
една птица
сигурно е по далече отколкото изглежда
хубаво е
не разбирам
нищо
не разбирам
себе си
търся ли 
правдата още
търсил ли съм я някога
с цяло сърце?

24.04.2015

сутринта
изгревът пред очите ми
слънцето още не се е показало
спи ми се
но кафето е сладко
слушалките музиката с която започва денят
хората край които минавам
загледан в зората
обикновено спокойно събирам сили
или просто вървя
докато стигна
и така
вече съм тук
вече е минало
светът е остарял
а аз съм гладен нещо
баба ме вика за вечеря
днес е рожденият и ден
бях забравил
а тя никога не забравя моят

-

сънувам

объркани сънища

без смисъл

отдавна не съм сънувал морето

а помня

дни седмици мълчание

страх от хората и от себе си

вина

изгубена истина продадена за нищо

и морето

стигам до брега

зима е и вълните са по високи от мен

ако ме завлекът няма значение но страхът е по силен

нощта е черна

обратно нагоре първо по пясъка после пак същото

къде

да избягаш

улиците са кръг

ден е

отново на брега

дървета огладени от солената вода стрити мидени черупки

медузи под водата ръждиви железа стълби

хлъзгавия мокър цемент

градът е малко по натам

помня и друго

дядо

с неговата доброта

морето е страшно казваше ми той

а ми показваше колко е красиво

дядо

отричаше да има Бог

но с живота си потвръждаваше съществуването Му

как става така ?

-

стоиш
и гледаш
как смъртта идва
лесно
хората са забравили
какво е
безсилието
тишината
тишината
след това
живот?
що е то
празни думи
празни сърца
лежиш
и слушаш
плачът
всяка вечер
и заспиваш
а леглото проскърцва
при всеки удар на сърцето ти
гледаш в тъмното
изгубен в себе си
фалшиво мечтаеш
мислиш не точно
а тя е дошла
взела е
смъртта е заявила
което и принадлежи
представила е нотариален акт
а ти просто стоиш
и гледаш
с големите си детски очи
в мрака

отново и отново

Всичко е объркано
Убежищата ни от плът не струват
Захапали здраво стръвта забравяме да търсим
да се борим
и се унасяме в глупавите си празни мечти
дни месеци и години
в стремежа да напълним дупката в сърцето
която става все по голяма
Къде е краят на всичко това
Нашата алчност ще свърши и ще легнем в пръстта
Месата ни ще се разложат
Костите ще се стрият на прах
и душите ни вече няма да имат право на избор
защото ще са направили своите избори
във времето което им е било отредено
Сега слушам красива и тъжна музика
Имам ли право да се надявам след всичко
което съм сторил?
А имам ли право да не се надявам?
Клони разлюляни от вятъра
Лятна буря преминала без да я усетя
Улисан в работа и ежедневна суета
Стоя тук в тази стая
и пренебрегвам времето и пространството
Какво ни е нужно
Да разберем? Да се завърнем?
В себе си знам че съм заблуден
И истината ме очаква
като обикновено камъче в което да се спъна
и да ожуля лице
Което да легне в дланта ми
и с което мога да убия всичките си врагове
А може просто да подмина
Лъжите ми харесват Толкова са лъскави
Толкова са близо Почти
И когато ги достигнем празнуваме в пустотата
с труповете на всички които сме предали и изоставили
своята самота
Защо Исус Христос?
Защо точно той?
Никой друг не е платил за мен
с живота си
За това

-

аз и залязващото слънце
когато
зениците са като маково семе
тротоарът проблясва
в ситни парченца седеф
музиката е истинска
и от отчаянието остава непоколебимост
умората храни моята воля
краката ми изяждат пътя пред мен
а след мен идва нощта

-

тия работи се правят така
в мазетата таваните
олющените стени
мизерията виси и няма значение
само светещия огън в сърцето и ума
озарява стените които също нямат значение
само безкрайността в теб
отвъд самия теб
жаждата да обичаш въпреки всичко
въпреки себе си
отново и отново ставайки и тръгвайки
по пътя който Господ извървя заради теб
сам но не самотен
презрян но не презиращ
такъв какъвто си в действителност
възкръснал от смъртта която наричаше живот

-

Прогресия
Геометрични чувства
Гледката непрекъснато подменя своята болезненост
Прищракващи калейдоскопи улавят кадър по кадър
начупването на реалността
Енигматичните пръстени по които се извива пътеката
на това галактическо недоразумение объркват
Рамките нямат своята възпираща сила
Мащаби
Нощ завинаги моя
В тоталното си неопределение аз навлизам
в твърде познатото непознато
След мен движението нарушава
И така постъпвайки малко разбойнически
разбирам всеки звук пренебрегнал тихата ми свобода
Удивително е колко много неща съществуват извън всичко
Опитът на нечовешкото да завладее
Мъртви течения дезориентират континиума
Животински страх и мирис на червено
Излизането от този транс е непосилно
Вежливо се самоизхвърлям от тялото си
Там където и да се намирам
красотата е изображение и смърт
Приятелския шарф на разпокъсана враждебност
Подсъзнателно системата се самоусъвършенства
Свит в миналото си наблюдавам случайните хора
А те са си същите
И аз отново съм сам
Пронизана от собствената си светлина луната се вписва
в рисунката на прозореца придавайки плътност на това
прекрасно усещане

-

Имам предвид че това е словесен двубой до безкрайност и спирала по която се спускаме към дъното на своята
същност

-

Нашите предсказания се впускат в битка с неуправляемия противник
Патологично отчуждение
Насъскани до краен предел емоции
Изплитам отношенията си с вас
Работата е ужасно деликатна и свръхнапрегната
Еволюция във възприемането на предстоящата реалност
Колкото повече мислим за това съзнанието ни се премества в друга равнина Плоскост все по отдалечена и
недействителна Просто още една идея фикс
Проблематично изисквам посоката
Дали мога да развия своят инстинкт и да си служа с него
като с оръжие?
Фразите на живота се свеждат до постоянно не
Отказ който ме обособява като проекция на измислени
случаи
Никога не съм бил Няма и да бъда
Владетели се възкачват и падат а тронът пред мен 
е винаги празен
Коварно размествам нещата
Обичам и мразя в зависимост след това търпеливо
изчаквам да отмине периода на апатично кървене
Въображението ми става предсказуемо
Депресивно се храня с талант
Колко хора осъзнават нуждата от нова територия?
Мутираме приспособяваме всичко към себе си
Злобно крещим в самотата си
Ето аз реагирам на всеки импулс 
Катализирам процеса на вътрешна загуба
и не мога да определя вашия свят 
Пълзя по периферията
Конфликтът причинява изменения
Целта е винаги преодоляна
 

-

забравени забравени
малки
може би
каруца и конче
далече между тръстиките
коловози в калта
неща не от сега
даващи отговор
никой не пита
никой не го интересува
мъртви очи на риби
в тенекиеното корито
какво има
хора съществували
вече не
ние не сме същите
упорити
стиснали зъби
търсим път

+

ето
нещо 
което не можеш да кажеш
което си скътал
тъй дълбоко в сърцето си
че то те променя 
без да има значение
дали някой ще види

-

Аз е малка тъжна дума
Ти си неодушевен предмет
Искаш да се рееш с вятъра
разместил формата на техните сърца
техните кирпичени къщички
в които крият красотата си
Грозна история
за три жълтици

-

Астероидът в мен
Познати-непознатите
Който се налива
после лиже слива
Кво става с мене бе да го еба
Да не би съвсем да съм полудял
Не полудявай Таназе
Много е рано е още е

-

Те са три
Защо са ми повече?
Те са красиви
чувствени
хиени
от благороден газ
вдишван през порите
Изморен съм от безразличие
Те са моите съмнения
в това което усещам
Три пъти Смърт
Три нежни докосвания

Контра

Към мен
Обичам мъртвите
Асистирай ми
Магията се побеждава с магия
И ако проклятието тегнещо над нас
бъде отхвърлено
- Ще прережа гръкляните им
- Недей
- Твърде много ги мразя
- Не си проваляй живота
- За кво ми е?

-

Еуфория в бандажи
Бинтовани залъци спечен хляб
Узрели за симбиоза с живота
Мъглата влезна и ме взе
В ада на това кръвосмешение
Новото ми направление
Към следващото поколение
И старият ми плесенясъл дом

Изгубеният Рай

Вина невероятна
на плещите лежи
От този свят беглец си
Бягаш чрез мечти

Животът продължава
и срещаш го с гърди
но болката остава
както и преди

Затворник си нищожен
на своята съдба
Оковите разчупва
само твоята душа

Миражът е пред тебе
виждаш го нали?
В изгубен рай душата
престава да пламти

можеш ли да видиш ти
изгубеният рай

Тръни от скръб

Разцъфва цветето на болката
всред тръните бодливи на скръбта
Със шиповете си отровни мъката
разкъсва бавно твоята душа

Потънал си в морето от страдание
във розовите плиски на кръвта
покапала от твоето ридание
заглъхнало самотно във нощта

Забравена легенда

На връх самотен и велик
насред необозримата тъма
плахичко блещукаше светлик
Чия ли беше тази светлина?

Дочуваше се звук на балисет
и нечий глас редеше песен
величествена като Божия завет
и тъжна като късна есен

–Живял е нявга толкова отдавана
народ безгрижен малък плах
с усмивка весела и стъпка плавна
народ забравил що е страх

И пак тогава в планини далечни
в страна потънала във вечен здрач
отърсило се злото от окови вечни
надигнало се от море сълзи и плач

Обърнал взор владетелят на мрака
да търси своя пръстен стар
на злото огнено белязан със печата
на всички пръстени вълшебни - цар

А пръстенът велик наглед обикновен
човека правел сянка роб
изпит измъчен жалък и сломен
обречен да му служи чак до гроб

Но пръстенът не трябвало да бъде скрит
а пуснат в страшната жарава
горяща във недра планински от гранит
унищожен да бъде той тогава

След дълъг спор носител бил избран
да тръгне сам към планината
Човек от малкия народ призван
да търси себе си във тъмнината

И тръгнал той по пътя дълъг
измъчван с изкушение и страх
Наглед тъй смешен толкоз малък
поел пътеката покрита с прах

Опасности и ужаси безброй видял
прегърбен под товара тежък
но смелост да намери пак успял
и хвърлил се напред във мрака

...Изгасна плахия светлик
и песента полекичка отмря
И пак е тихо на върха велик
а ехото заглъхна във нощта

10.09.1993г - 08.11.1994г

сън

Търсех те
Далечен вик мълчанието разряза
През глухи празни зали аз вървях
Аз бродех Името ти пак зовях
Ехтеше то Там нямаше ни обич ни омраза

тъмнина

Черни облаци погълнали небето
и плъзнал мрак по грешната земя
с вълни огромни се надигало морето
в неспирен вопъл - тъмнина

В пръстта подгизнала отровена воняща
затъвали изтръпнали крака
Болка всеобхватна и крещяща
това било реалността

От раните отворени димящи
на кървави мехури бликала гнойта
и смесвала се с викове скриптящи
на нечия разкъсана душа

Сенки тъмни бродели зовящи
от царството си Хаосът Студа
а по света велики и незрящи
вървели дружно Мракът и Нощта

море на мъртвите желания

Скръб и мъка бреговете мият
Облаците тъжни тихо плачат
Чувства изгорели там се крият
в ненужност оковани бавно крачат

море изпълнено с въздишки
море обвито със стенания
простира се във здрач притихнало
море на мъртвите желания

Отровни пари в танц се вият
от кървави мехури течно злато
Купчини плът във пещерите гният
на туй море - вонящо блато

море окъпано в истерия
море удавено в страдания
забулено във ужасяваща мистерия
море на мъртвите желания

-

От горния етаж 
политат
и се разбиват
Слуша ми се музика
Без външна намеса
В повечето случаи кибрита е наблизо - през два кубика въздух на масата? 
Съмнението е тихо но болезнено
Къде е връзката ? Просто я няма
Всички връзки се разпадат
Заблуждават ме че вчера било по хубаво
А сега?
Добре де моя беше идеята да ви напускам все по дълго
Чакайте малко да си разбъркам кафето
Имам слухови халюцинации
Прилепнали плътно към мен
По шосето към вътрешното разложение на града
Страниците отпадат
Замесва се някакво ново тесто
Машина за биологично убийство
По телепатия разбирам
Великите неща чакат да бъдат направени
Скучна тема е това
През следващите два часа ще се опитам да не мисля

-

Мирише на кафе
Една огромна чаша
Изображение на сушата
Протяга се към мен
Иска моите/ваши приятели
да умрат от фанатизъм
Екзалтирано провеждат разговор
Гнусливо мляскат с устни
Горчив усет - сложете му захар
Аз си го пия така
И не ме интересува че не ви интересува
Това е теория за несъществуване
разумно и плътно отчаяние
Идвам в най неподходящия момент защото си отивам винаги
Оставям ви сами със вашата обида
Работата ми е да причинявам болка сънувайки
Чужди безпризорни лежите в леглото ми а това писмо до
вас е съвсем простичко
И не си правете труда 
Започвам студен и студен и студен
Бъдете малко по различни тази нощ
Аз никога няма да се притежавам отново
Ето влиза някой но не виждаме
Ето клетката която заслепява

-

те:
- Защо не проговориш най сетне ?
аз:
- Не знам как.
те:
- Ти не си тук.
аз:
- Това ви дава криле нали ?
те:
- Ние отлитаме на запад. Тъжно ни е за теб.
аз:
- Погледнете! Земята се върти толкова бързо.
Страх ме е да не падна.

.

Бълвочи
не ми харесват вашите миризми
да каза и аз но октомври е далече

-

постъпих неправилно
и повярвах по същия начин
останахте заедно с мен
когато бяхме
и силно мечтаехме
когато се задавяхме от самота
прилика с хартиено корабче
може би защото не виждам друга възможност

-

белязани сенки
се влачат в нощта
фигури страшни 
изпити лица
 
устни пресъхнали
жажда и глад
отникъде помощ  
в големия град

хора без милост
ги сочат със пръст
  - прокажени сенки  
сложете им кръст

предсмъртни видения

виждам във кръвта на залеза
окъпана в червена светлина
фигура неясна и тъмнееща
обвита във мъгла

разкъсала плътта на въздуха
разперва огнени крила
протяга ми ръка набръчкана
и вика ме - ела ..ела

политам към светилото угасващо
оставил нещо на пръстта
поглеждам - слаба и изстиваща
на тяло изоставено плътта

-

И тя разлистената книга - нашият сценарий
даваше отнемаше развратните посоки
Мога и без тях
нали съм там където има ветрове и пустинни пейзажи
Парцалива принцеса - бивша жена
Настоящ хермафродит
Нещо си пробива път и умира
По изпотените стъкла
Застраховка на неопределено чувство -
ожулените ви меса
Но кой спечели?
Всички които не си играеха на живот
Ние изгубихме
Безименни танцьори са мечтите ми
когато ми е неприятно да съм с тях
Няма логика във погребалните ми дълбини
Класическото ми и хаотично Аз
Разграничавам се от него и от вас
Тягостна процесия
Програма за развитие на черна магия
Сто процента несвързана поезия

-

Изгубени в хаоса сенки прозрачни

всред зноя летиме а дъвчеме сняг

с безумен копнеж във душите сумрачни

Кога ще достигнем желания бряг

Водите на времето тежки коварни

влекът ни със себе си бавно без звук

Създания крехки са вече кошмарни

и нежните пръсти са свити в юмрук