-

Прогресия
Геометрични чувства
Гледката непрекъснато подменя своята болезненост
Прищракващи калейдоскопи улавят кадър по кадър
начупването на реалността
Енигматичните пръстени по които се извива пътеката
на това галактическо недоразумение объркват
Рамките нямат своята възпираща сила
Мащаби
Нощ завинаги моя
В тоталното си неопределение аз навлизам
в твърде познатото непознато
След мен движението нарушава
И така постъпвайки малко разбойнически
разбирам всеки звук пренебрегнал тихата ми свобода
Удивително е колко много неща съществуват извън всичко
Опитът на нечовешкото да завладее
Мъртви течения дезориентират континиума
Животински страх и мирис на червено
Излизането от този транс е непосилно
Вежливо се самоизхвърлям от тялото си
Там където и да се намирам
красотата е изображение и смърт
Приятелския шарф на разпокъсана враждебност
Подсъзнателно системата се самоусъвършенства
Свит в миналото си наблюдавам случайните хора
А те са си същите
И аз отново съм сам
Пронизана от собствената си светлина луната се вписва
в рисунката на прозореца придавайки плътност на това
прекрасно усещане