-

сънувам

объркани сънища

без смисъл

отдавна не съм сънувал морето

а помня

дни седмици мълчание

страх от хората и от себе си

вина

изгубена истина продадена за нищо

и морето

стигам до брега

зима е и вълните са по високи от мен

ако ме завлекът няма значение но страхът е по силен

нощта е черна

обратно нагоре първо по пясъка после пак същото

къде

да избягаш

улиците са кръг

ден е

отново на брега

дървета огладени от солената вода стрити мидени черупки

медузи под водата ръждиви железа стълби

хлъзгавия мокър цемент

градът е малко по натам

помня и друго

дядо

с неговата доброта

морето е страшно казваше ми той

а ми показваше колко е красиво

дядо

отричаше да има Бог

но с живота си потвръждаваше съществуването Му

как става така ?