тъмнина

Черни облаци погълнали небето
и плъзнал мрак по грешната земя
с вълни огромни се надигало морето
в неспирен вопъл - тъмнина

В пръстта подгизнала отровена воняща
затъвали изтръпнали крака
Болка всеобхватна и крещяща
това било реалността

От раните отворени димящи
на кървави мехури бликала гнойта
и смесвала се с викове скриптящи
на нечия разкъсана душа

Сенки тъмни бродели зовящи
от царството си Хаосът Студа
а по света велики и незрящи
вървели дружно Мракът и Нощта