Всичко е объркано
Убежищата ни от плът не струват
Захапали здраво стръвта забравяме да търсим
да се борим
и се унасяме в глупавите си празни мечти
дни месеци и години
в стремежа да напълним дупката в сърцето
която става все по голяма
Къде е краят на всичко това
Нашата алчност ще свърши и ще легнем в пръстта
Месата ни ще се разложат
Костите ще се стрият на прах
и душите ни вече няма да имат право на избор
защото ще са направили своите избори
във времето което им е било отредено
Сега слушам красива и тъжна музика
Имам ли право да се надявам след всичко
което съм сторил?
А имам ли право да не се надявам?
Клони разлюляни от вятъра
Лятна буря преминала без да я усетя
Улисан в работа и ежедневна суета
Стоя тук в тази стая
и пренебрегвам времето и пространството
Какво ни е нужно
Да разберем? Да се завърнем?
В себе си знам че съм заблуден
И истината ме очаква
като обикновено камъче в което да се спъна
и да ожуля лице
Което да легне в дланта ми
и с което мога да убия всичките си врагове
А може просто да подмина
Лъжите ми харесват Толкова са лъскави
Толкова са близо Почти
И когато ги достигнем празнуваме в пустотата
с труповете на всички които сме предали и изоставили
своята самота
Защо Исус Христос?
Защо точно той?
Никой друг не е платил за мен
с живота си
За това
Няма коментари:
Публикуване на коментар