На връх самотен и велик
насред необозримата тъма
плахичко блещукаше светлик
Чия ли беше тази светлина?
Дочуваше се звук на балисет
и нечий глас редеше песен
величествена като Божия завет
и тъжна като късна есен
–Живял е нявга толкова отдавана
народ безгрижен малък плах
с усмивка весела и стъпка плавна
народ забравил що е страх
И пак тогава в планини далечни
в страна потънала във вечен здрач
отърсило се злото от окови вечни
надигнало се от море сълзи и плач
Обърнал взор владетелят на мрака
да търси своя пръстен стар
на злото огнено белязан със печата
на всички пръстени вълшебни - цар
А пръстенът велик наглед обикновен
човека правел сянка роб
изпит измъчен жалък и сломен
обречен да му служи чак до гроб
Но пръстенът не трябвало да бъде скрит
а пуснат в страшната жарава
горяща във недра планински от гранит
унищожен да бъде той тогава
След дълъг спор носител бил избран
да тръгне сам към планината
Човек от малкия народ призван
да търси себе си във тъмнината
И тръгнал той по пътя дълъг
измъчван с изкушение и страх
Наглед тъй смешен толкоз малък
поел пътеката покрита с прах
Опасности и ужаси безброй видял
прегърбен под товара тежък
но смелост да намери пак успял
и хвърлил се напред във мрака
...Изгасна плахия светлик
и песента полекичка отмря
И пак е тихо на върха велик
а ехото заглъхна във нощта
10.09.1993г - 08.11.1994г
Няма коментари:
Публикуване на коментар