във бялата
галерия
пътуване
през вековете с глухи стъпки
отпечатани
в прахта
няма стени
никога не
е имало
детски
писък удушва слънчогледите
пълзя
натам
сънувах не
помня какво преди малко
вдишване
ципата е
пробита
издишване
устремени
танцуваме
с боси нозе
върху
труповете си
вдишване
луната
гледа
тихо е
отвъд
издишване
Няма коментари:
Публикуване на коментар