сряда, 7 ноември 2012 г.

-



Малко небе възникнало за да уплаши
Ние излизаме от своите дупки
Крещим
Не различаваме плътта
Свръхчовешки смехове
Хармоничните отрязъци светлина
чупят времето
Подобно на мелодия
Като какавиди в клоните
увиваме нещо
а то се изплъзва
С всяка  секунда по слаби
по възрастни
по ненаситни

Високо
Стръвта е примамлива
Тихо
Завинаги мъртви сме всички

Няма коментари:

Публикуване на коментар