Малко небе
възникнало за да уплаши
Ние
излизаме от своите дупки
Крещим
Не
различаваме плътта
Свръхчовешки
смехове
Хармоничните
отрязъци светлина
чупят
времето
Подобно на
мелодия
Като
какавиди в клоните
увиваме
нещо
а то се
изплъзва
С
всяка секунда по слаби
по възрастни
по
ненаситни
Високо
Стръвта е
примамлива
Тихо
Завинаги
мъртви сме всички
Няма коментари:
Публикуване на коментар