-

Сутринта разгъва своята нова дреха
Пред мен са хиляди пътища
Отварям очи
Слънцето порязва плътта на града
Чувствам самотата
в стъпките на хората
Тъгата ми е нежна и добра
Забравен от всички
се изправям за да си спомня
Като вик изпратен
в лицето на смъртта
Като ръка подадена
Думите на една молитва
отдавна стоят
върху устните ми