Годините
навити на кълбо
се
търкалят страхливо през мен
Утаяват се
във вените
А аз стоя
пред
вечността
Толкова
малки
прашинки
сме
всъщност
Откакто
държа химикала
в една
подводна пещера
две риби
разглеждат нечовешки стенописи
Паралелни
думи
откраднати
от устните на мълчаливата русалка
Пешеходна
пътека по която ще пресечем улицата
за да
продължим да гоним
ехото на собствените си гласове
Няма коментари:
Публикуване на коментар