-

любовта всичко разбира
загубени битки
предателство
любовта
е сътворила тялото
и душата ми
вдъхнала е живот в мен
и ми е дала да избирам
Кой ще каже
кое е малко и кое голямо
от пепелта на моето
отново и отново
тя възкръсва
и разкъсва
примките
поставени за мен

-

Понякога
чувствам
улиците
опустели от моите стъпки
топлия асфалт
мълчи
Понякога
виждам със затворени очи
лицето ти
Едно дете
проплаква в мен
забравено
от мен
заспива

-

-

нуждая се от светлина
повече от всичко
имам нужда от светлина
ще се боря за нея
нямам друга надежда
всичко останало е лъжа
трябва да продължа
обърках пътя хиляди пъти
сторих много злини
изрекох безброй лъжи
но трябва да се изправя
трябва да се изправя
трябва отново да тръгна
защото няма друг път
за мен

-

Когато я срещнах
в очите и имаше въпрос
Когато я прегърнах
очите и питаха
не разбрах какво
В тъмнина потъва
лицето ти
Дали живее Бог
в сърцето ти
питаше тя
а устните изговаряха
- Отивам на сватба
Там ли си там ли си там ли си
там ли си някъде?
трябва да тръгвам
И аз сложих слушалките
и отново заплувах по улицата
между хиляди хора

-

Улиците тихи
навън
В моята стая
е светло
Дни заспали
по ъглите
в радостно очакване
да се родят
Сложи път под краката ми
Сложи работа в ръцете ми
Надежда
и вяра
във вечността
Нека ме спъват
Ще стана
Нека лъжат
Ще мина през тях

-

Сутринта разгъва своята нова дреха
Пред мен са хиляди пътища
Отварям очи
Слънцето порязва плътта на града
Чувствам самотата
в стъпките на хората
Тъгата ми е нежна и добра
Забравен от всички
се изправям за да си спомня
Като вик изпратен
в лицето на смъртта
Като ръка подадена
Думите на една молитва
отдавна стоят
върху устните ми

-

Дъх
Сънят забравен
отминава
Усещането пренебрегнато стои
Аз имам две ръце
Денят привършва ли
или започва
Всичко предстои
Прощавай - казах тихо
останал съм
една воля

-

Като всички
и аз се вглеждам
в улиците непознати
да открия следите на детството си
Като всички
и аз сякаш замалко да стъпя
на онези почти забравени пътеки
които водеха някъде
нечии топли очи чист смях
искренни и добри думи
загадката на всичко
Сутрин
Звездите започват да избледняват
Заваля дъжд
Знам и аз като всички
съм грешен
Всичко обърках

-

Слушай -
ми каза Янчо един път
- как си говорят кукумявките
И аз ги чух -
едната на съвета
другата откъм Клокотница
Все едно задрасквам
части от времето
и то се стаява в мен
неразбрано и неразбираемо
Понякога е така
Друг път иначе
Истина
Една е тя
Една

-

Не сме ли просто земен прах ?
Попитах

-

Стени
Докосвам стените с поглед
Думите попиват в жадната хартия
Стените ме заобикалят
Мъчат се да ме хванат в стария си капан
Да ми отнемат свободата
Различни са имената им
Но аз познавам тяхната същност
Може би е имало време в моя живот
Когато победен от тях
Съм лежал
В безизходицата си
И всичките ми лъжи
са били обратно в лицето ми
върнати
Но това беше добро време
Така се научих да вярвам
Сега могат да идват при мен
с мазните си усмивки
с дрънкулките си
с подлостта и презрението си
Единственото ми желание е да се боря
 
 

-

Годините навити на кълбо

се търкалят страхливо през мен

Утаяват се във вените

А аз стоя

пред вечността

Толкова малки

прашинки

сме всъщност

Откакто държа химикала

в една подводна пещера

две риби разглеждат нечовешки стенописи

Паралелни думи

откраднати от устните на мълчаливата русалка

Пешеходна пътека по която ще пресечем улицата

за да продължим да гоним

ехото на собствените си гласове