-

разтварям се в тишината между две думи

сдъвкани устни език мълчание

ставам и отивам до прозореца

помня те

но лицето ти е различно

изморен съм

-

сега ако потърся

ще намеря ли?

-

-

във бялата галерия

пътуване през вековете с глухи стъпки

отпечатани в прахта

няма стени

никога не е имало

детски писък удушва слънчогледите

пълзя натам

сънувах не помня какво преди малко

вдишване

ципата е пробита

издишване

устремени

танцуваме с боси нозе

върху труповете си

вдишване

луната гледа

тихо е отвъд

издишване

-

има кръв черва страх мрак лицемерие

има грехове

несподелени истини

и болка

наведени очи

отчуждение

има хора топли като есента

има дни

и години

а после е вечността

-

-

странни звуци

жито

химикал

просто пиша

в руините

под лампата

тиха кожа

пие имената

езикът мълчи

умът е изваден

и работата е свършена

хора наоколо

смътните сенки на миналото и бъдещето

се прегръщат

нещо си отива

 и аз отново крача напред

малко по тъжен

сънувам я

тя става от стола

и разгръща въздуха

вече не плаче

от безброй светлинни години

погалвам косите и

всички спят

 черепите им се гонят по небето

феята казва че съм свободен

аз казвам че съм чудовище

тя казва че ще бъде около мен

знам че понякога

прилепи играят на сляпа баба

в топлата пепел

ултразвукови пръсти

опипват лицето ми

гоненицата продължава

мазни ивици плът

спиралата е горе

пуша с наслаждение

преобладаваща омраза

утаена в костите

врабче разбито в асфалта

кървав пух слепва

две последователни секунди

едно завъртане на гумите

и далече напред

лъсва усмивката

на моята вечно озъбена дама

пази се

вените са гладни

сламено чучело

крещи срещу изгрева

старец с дълга бяла коса

пуска хвърчило

Били забравя

и излиза на терасата

той стои настръхнал

дебне голямата хартиена птица

рано е още

куче с червени очи

надушва смърт

розова и мека като влагалище

очакване

драскулки на повъхността

-

Нежни слова Тихи Заглъхнали

Нощ пуста Трепетлива

Ръце протегнати Слаби Изсъхнали

Усмивка немощна Плашлива

Тъжни очи Дълбоки Замислени

Мечта невинна Спотаена

Чувства За жалост измислени

Земята е черна  Пръстта – студена

-

Изтичаме и стапяме се в плът

Забиваме пирони във небето

Не гарвани очите ни кълват

А червеи дълбаят във сърцето

Самотни тичаме с разперени ръце

Пред другите си криеме лицето

Сломени падаме с прекършени криле

Забиваме пирони във небето

-

Защото песните свършиха

Сънувам те

Здравей Ще останеш ли?

Мисля че сега вече е преди

-

аз съм отрицателна кардиограма

шарен панаир

зад тебе се крия

ти си зад мен

в тухлите има кирпичен страх

аз съм заченат във тях

отходни тръби са моите вени

канализация в която плуват лайна

с меки и ципeсти кости

се гърча във твойто сега

зеници бели ме пронизват

-

външно съм такъв какъвто ме знаете

демонично тих и призрачен

тъжно ми е за себе си

люлките скърцат самотно

мъжът в шлифер си тръгна

разгърна чадър  и изплаши дъжда

аз съм ръжда

по каляската на първата дошла

нека има бал

и нека съм покривка

на масата ви

господин Страдание

госпожо Тъмнина

-

светят болнични ръжди

макове цъфтят във мен

всяко вдишване боли

въздухът не е за мен

пътят е далечен

двама сме във храма

нейното копито

толкова ме няма

нещастно ангелчето хлипа

в пружината на моето легло

под възглавницата пазя

едното му крило

сажди посребряват

двете му лица

липсва ми пространство

тесен е света

-

Приближава часът на възмездието

Аз виждам границата между нашите души

Нека откопаем съзвездието

което образуваме аз и ти

Извисени от облика на смъртта

семената си посяхме

Но колко останаха във вечността

Кое беше истина Защо живяхме

-

Незабравки

Саркофаг в който се разпиляват замечтани писъци

Като счупена чаша

Неодялана фигура

Пространството звъни на златен фон

Звездите сричат

Директна мисия

поръчка за разкритие

Образите си отиват плавно

-

Тревожно към сенките:

-Братя мои пристрастени сме

Те се удължават

 горди независими

Злобно към хората :

-Пъстроока е моята смърт

Те се отдръпват

смутени и тайнствени

-

Пържени човечета в плик

Кръстовище Самата Пустота

Огради от чешми Неясно становище

Храна която сърби Край на това

Разбитите ни жилища са феникс

Сто пръста на една ръка

Пепелта на поредния номер

Пушек от кремираната ми душа

Гърмят копитата на Вечерта

Спирално витая

Нервно хрущя

-

Приемам порцеланов образ

Другото стъкло –и то

Скопени елени се блъскат в прозорците

Студът е захарно стебло

Ята от зелени гълъби

през фантастичните ми спомени летят

Самотата ме обгръща нежно

Целувам вкочанената и гръд

-

Трудно е дори нелепо

но какво ли е това

Мислено да се изкачвам

Рядко слизам да кървя

Спирам да съм корен в теб

Искам винаги да ме боли

Ще се посадя на друго място

Хабим си времето То ни хаби

Аз съм късче сурово месо

Не знам защо не го разбират

И те са болни от живот

Всички излекувани умират

А ето те Нима успя

Тунелът свърши Изпълзя

В утробата бе топло и уютно

-

Шпертплатови усмивки

Зъбите ми са твърде кухи

Къде сме ние? Малки светове

Раят е изгубен Мракът ни зове

Пътят в нас е вечен

Ще плуваме в морето на града

Площадите плачат за нас

Умираме на малки порции в нощта

Защо и как е пътя

Вечен вечен но защо боли

Празен поглед но човечен

Въпреки Защо?Нали?

-

-

Предпазлива опасност ни дебне

Малки сме още –

набързо пораснали

Биологичния капан е все по хищен

Мъртвите правят нещо

Живите се чудят какво

22.01.97

Кой?

Той

-

от устата без упойка

с тел и клещи

шев и кройка

говорът да отстраним

вената на сутринта се спука

свивам се

далеч от тука

ти си само струя дим

-

Ако можех да стоя винаги буден

щях да влизам във вашите сънища

Но трябва да спя като всички

Който обхване всичко ще прегърне и мен

Раздираща милувка

Страст към новите лъжи

Пределни къшеи болка

Индустриалното небитие ме дърпа

Пазител Паникьосах се

Двойници вградени в стената

Пишеш нещо

в това

Наистина ли съм аз?

Потребностите ми се свеждат до мъртвешки смях

Концерт за ужас и цигулка

Арабска пътека

Гротески

Колапс

-

Гледам сините прозорци

Постепенно съм навън

Приглушени имена се раждат за себе си

Всички тичат по вечния път

Здраво стиснали своите куфари

те ме молят да тръгна със тях

Аз обичам да мразя живота си

сега  просто искам да спя

-

Малко небе възникнало за да уплаши

Ние излизаме от своите дупки

Крещим

Не различаваме плътта

Свръхчовешки смехове

Хармоничните отрязъци светлина

чупят времето

Подобно на мелодия

Като какавиди в клоните

увиваме нещо

а то се изплъзва

С всяка  секунда по слаби

по възрастни

по ненаситни

Високо

Стръвта е примамлива

Тихо

Завинаги мъртви сме всички

-

И тогава

той застана на изхода

и каза

-Ето

сега всичко това е мое

но аз вече нямам какво да го правя

Светът в краката му задавено се мъчеше да проговори

-

Осемте мантии които ще бъдат отметнати

отразяват и пречупват лъчи

Гама ренгтенови кванти трансформирани в грация

Архангелът танцува върху очни ябълки

Еуфория в безмислието на това

Самотата модифицира преходни форми

-

Огромна по обем омраза

с качество недостъпно за вашите мозъци

Не се купувам

нито се продавам

Сигурно в това е грешката

ама не ме ебе

-

Мен ме бива

 да си съчинявам въпросителни

Рейсът вече е само четири неясни светлинки

Мъглата ги обвива

Драскам в асансьора и се мъча да си представя

всички градове

из които не съм обикалял

Призраци С Които Се Познаваме

Ампутирания крайник

на чичкото

и панкреаса

на лелката

хвръкнаха в противоположни посоки

Приземиха се нежно

на моето рамо

И аз се обърнах

за да видя

Има ли някой?

Но нямаше никои

Там беше

само далечния вик

на локомотива

-

-

Жлъч

потича от устата ми

Ще я избърша

с този лист

В ъгълчето на окото

Три дни

Депресията се покачва

Налягането на кръвта ми –не

Нищо не се променя

като картичка

Рисувани лица

Разгръщам друга книга

Виждам друго небе

Други съзвездия

Линейка озвучава телевизорните глупости

Милиони хора зазяпани в празното

защото няма какво друго да правят

освен това

Разхождам се по улицата на мечтите си

със пистолет в ръка

и се усмихвам

Сънища

опустяли като сгради