-

и как си
в твоя малък свят
протягаш ли ръцете си
към нищото
слънчеви лъчи в празната стая
прашни прозорци към откритото небе
студено ми е
исках да те питам нещо
но забравих какво
   

-

някъде във времето
аз чакам чакам
да се развидели
разхвърлени неща
спомени за спомени
трохи
пепел
трескави мисли и сънища
илюзии
лъжи
кълбета дим в студения нощен въздух
виждам дъхът си и звездите
толкова красиви
а сега трябва да оставя всичко това
назад
където му е мястото
високо в небето
една птица
сигурно е по далече отколкото изглежда
хубаво е
не разбирам
нищо
не разбирам
себе си
търся ли 
правдата още
търсил ли съм я някога
с цяло сърце?

24.04.2015

сутринта
изгревът пред очите ми
слънцето още не се е показало
спи ми се
но кафето е сладко
слушалките музиката с която започва денят
хората край които минавам
загледан в зората
обикновено спокойно събирам сили
или просто вървя
докато стигна
и така
вече съм тук
вече е минало
светът е остарял
а аз съм гладен нещо
баба ме вика за вечеря
днес е рожденият и ден
бях забравил
а тя никога не забравя моят

-

сънувам

объркани сънища

без смисъл

отдавна не съм сънувал морето

а помня

дни седмици мълчание

страх от хората и от себе си

вина

изгубена истина продадена за нищо

и морето

стигам до брега

зима е и вълните са по високи от мен

ако ме завлекът няма значение но страхът е по силен

нощта е черна

обратно нагоре първо по пясъка после пак същото

къде

да избягаш

улиците са кръг

ден е

отново на брега

дървета огладени от солената вода стрити мидени черупки

медузи под водата ръждиви железа стълби

хлъзгавия мокър цемент

градът е малко по натам

помня и друго

дядо

с неговата доброта

морето е страшно казваше ми той

а ми показваше колко е красиво

дядо

отричаше да има Бог

но с живота си потвръждаваше съществуването Му

как става така ?

-

стоиш
и гледаш
как смъртта идва
лесно
хората са забравили
какво е
безсилието
тишината
тишината
след това
живот?
що е то
празни думи
празни сърца
лежиш
и слушаш
плачът
всяка вечер
и заспиваш
а леглото проскърцва
при всеки удар на сърцето ти
гледаш в тъмното
изгубен в себе си
фалшиво мечтаеш
мислиш не точно
а тя е дошла
взела е
смъртта е заявила
което и принадлежи
представила е нотариален акт
а ти просто стоиш
и гледаш
с големите си детски очи
в мрака

отново и отново

Всичко е объркано
Убежищата ни от плът не струват
Захапали здраво стръвта забравяме да търсим
да се борим
и се унасяме в глупавите си празни мечти
дни месеци и години
в стремежа да напълним дупката в сърцето
която става все по голяма
Къде е краят на всичко това
Нашата алчност ще свърши и ще легнем в пръстта
Месата ни ще се разложат
Костите ще се стрият на прах
и душите ни вече няма да имат право на избор
защото ще са направили своите избори
във времето което им е било отредено
Сега слушам красива и тъжна музика
Имам ли право да се надявам след всичко
което съм сторил?
А имам ли право да не се надявам?
Клони разлюляни от вятъра
Лятна буря преминала без да я усетя
Улисан в работа и ежедневна суета
Стоя тук в тази стая
и пренебрегвам времето и пространството
Какво ни е нужно
Да разберем? Да се завърнем?
В себе си знам че съм заблуден
И истината ме очаква
като обикновено камъче в което да се спъна
и да ожуля лице
Което да легне в дланта ми
и с което мога да убия всичките си врагове
А може просто да подмина
Лъжите ми харесват Толкова са лъскави
Толкова са близо Почти
И когато ги достигнем празнуваме в пустотата
с труповете на всички които сме предали и изоставили
своята самота
Защо Исус Христос?
Защо точно той?
Никой друг не е платил за мен
с живота си
За това

-

аз и залязващото слънце
когато
зениците са като маково семе
тротоарът проблясва
в ситни парченца седеф
музиката е истинска
и от отчаянието остава непоколебимост
умората храни моята воля
краката ми изяждат пътя пред мен
а след мен идва нощта