застарели плодове
по оградата са набучени
няма по голям бедняк
емоционално сме обучени
палец в рижавата слива
всеки малко си е взел
от мене нищо не остана
постоянна загуба на цел
труповете се събудиха
и тревата погрозня
те са толкова мизерни
имат нужда от сърца
лаят ви ме дразни
оставете ме да спя
ще сънувам онази вечер
когато татко умря
Няма коментари:
Публикуване на коментар