-

Времето е може би

Мирише ми на детство

Сълзи

засъхнали по бузите

на един спомен

в стаята на плакатите

Ето как думите обезшумяват

улиците обезлюдяват

за да ме пропуснат в моето търсене

-Къде си? промълвих

и всичко се преобърна

Вината ми стоеше

Ръцете ми безсилни бяха

Краката ми без път