-

сега
ще си направя още едно кафе
и ще полетя
отвъд всичко
ще гледам
как града заспива
на топло под снега
и ще мисля за влакове тишина пръсти бели от студ
за отминалото бъдеще
две очи в тъмнината
сенки на хора
и неясни гласове
сега
няма нищо друго
сега
само
тъга

-

годината е трифазна

 какавиди търсят убежище

политически геном търговия с кръв

душата дъвче сама себе си

в своята тъмна стая от плът

паразит ли си по грозните мечти

на този свят

жадната пръст и жълтите листа

жадната пръст жълтите листа

за хляб от денонощния

-

тази вечер
мъртвите спят
може би навън е студено
бухера мълчи
мобо говори
спомням си някои работи
ето всеки иска нещо
а нощта предстои
живота е изграден от милярди кафета и парче счупен сън забравен  може би без значение
смях в четири стени
болката е красива

-

мъдрост знание тъга

сила за живот обич

прошка

дните свършват

времето е отминало

кой търси истина

забравили своята причина

оставили своята цел

-

-

-

светло е а не виждам да не би да съм сляп

-

Две деца

без лица

-Мама мрази татко

-Татко мрази дядо

-Всички мразят всички

Минават коли

-

-И кво сега?

попита тя

-Нищо отговорих аз

деня е пред нас

-

Думите са бели птици с цици

Идеини лайна

Безполови мутации изгарят от нетърпение

Какво да направя

Завит в пъстрото си одеало

забравих света

-

можеш ли ?

въжето е било опънато

когато Тонка дойде и слушахме Жан Мишел

кой ги разбира тия работи

понякога плача сам

и целия свят се побира в сърцето ми

можеш ли ?

да ми кажеш онази дума

която разбира цялата ми тишина

-

лица

ужас и празнота

всичко е познато

всичко лежи в прахта

колко пъти

едни и същи неща

моята леш твоята леш

разтопени в калта

последните дни

захвърлени с всичко останало

думи написани

просто за да минава време

-

-

горчив смях в нищото

-

Я

Изпаднах в самота

Кой пълзи

В тревата

Кой шуми

 в листата

въпроси в нощта

ако можеше

щеше

стискаш зъби

и продължаваш

лица в мъглата

може би

боли

боли ли

въпреки думите

кръвта на един облак

  мрачни и прозрачни

простотията в мен

е изразителна

лъжата на света

е подозрителна

но какво от това

отново съм тук

просто съм тук

сега

с  вината си

-

достатъчно е да погледнеш

и ще видиш

разпиляваме времето си

в суета

кой има сила

-да върви по пътя си

кой е прав

-нека помогне на другите

да станат

да победя злото в себе си

това е моят дял

във времето и пространството

моята битка с моята тъмнина

а ти

погледни

просто слънцето изгрява

вчерашното кафе горчи

а вечността е неразбираема

очите ми поглъщат светлината на новия ден

белезите отдавна не са ме сърбяли

-

една биричка

после още една

и денят порасна

денят умря

защо плачеш

защо боли

всички си отидоха

останахме сами

гледам през прозореца

навън

мога да летя

насън

тихо мълчание

няма следи

нещо изчезва

всичко стои

-

дните идват при мен

оставят маските си внякой ъгъл на сърцето ми

и се стопяват в нищото

старият дядо припаднал в тоалетната

момчето с прерязани вени и два литра кръв на пода на банята

самота

хора с осакатени души

леля Станка

полудяла след като дъщеря и починала

вечно с торбите с боклук

Маринчо опикан в някой вход

Всички ние захвърлили истината

забравили как се обича

забравили за

синьото небе

свободата

-

сънищата те сънуват

отскоро съм в града

мечтите са продадени

но има тъга

кой запали звездите

всички сме просто земя

думите избягаха

остана тишина

-

кафето за детето

тананана света

където е небето

ровим в пръстта

телевизорът умря

на юг

изостави алчните ни сърца

тук

добре

но къде е това

някъде

наоколо

в нощта

-

Без посока

Непонятни йероглифи в пръстите

Нощта пристига с ритъм  благ

В мрежата и светла ще се пусна

да почопля семки

на снега

мълча

Понякога

просто така

-

Мои са дните студени

-Върви каза той

Разрови снега с изтръпналите ми ръце

и скрий всичката си мъка и болка в съцето ми

-

Има много хеви метъл

Има вар

Жомбиш в главата

Коремно произшествие

В очите създърма

Очертава се да захапиш бордюра

-

Написани с кръв по каменните ни сърца

две думи

Каква е тая мъка

Очакваш утрото със слепи очи

-

обгръщам се с мълчание

а кафето изстина

и е на чалъм

черното мастило

да преобладава

по белите страници

Отивам да си взема един Депреш Мод да се депресирам

-

Ноември Декември Януари Февруари

Неопределен в копнежите си

обкръжен с меко мълчание ритъм     

Средствата за оцеляване не са придобили характер форма    

думи без особен смисъл написани за удоволствие

Зорлен слепи се правим – мисля си в нощта

А тя е добра и знае много неща

-

преди хиените да превземат света

ще трябва да се преборят със старите кучета

-

сто пъти

по сто пъти

на степен безкрайна

годините прошумоляват

с гласа на вятъра

-

Времето е може би

Мирише ми на детство

Сълзи

засъхнали по бузите

на един спомен

в стаята на плакатите

Ето как думите обезшумяват

улиците обезлюдяват

за да ме пропуснат в моето търсене

-Къде си? промълвих

и всичко се преобърна

Вината ми стоеше

Ръцете ми безсилни бяха

Краката ми без път

-

защо

добро и зло

защо

чужди ли сме

отговор тих

счупена самота

поглед

обгърнал стаята

-

любов

потърсих теб

оставих всичко

и те потърсих

защото не можех повече

да живея без теб

любов

върни се при мен

аз те оставих

нямам право да се надявам

но сега стоя тук

-

един химикал

една ръка

едно сърце

посчупено

една дума

неказана

една тишина

между двама

не знам къде какво

но знам една тясна

и стръмна пътечка

през мрака

-

мъглите се оттеглят надолу по езерото

шепоти и примигващи реклами

блуждаещи призраци

като ехо от спомени за пропусната нежност

и ново начало