-

светът стоеше срещу мен настръхнал
захапал слънцето и луната с две от хилядите си усти
гледаше право в мен но не ме виждаше
птиците отлитат с крясъци небето е самотно
далече отвъд мен
нощта тревожно се размърда сънят проплака а звездите се усмихнаха
каква е тайната 
забравена в пръстта
стоях там на покрива на големия град и всички вие стояхте до мен
погледнах
в краката ми лежеше уморена суетата на хиляди дни отминали и бъдещи
а аз не знаех какво да правя какво да кажа
времето се блъскаше в своите брегове и заличаваше всичко