-

отдавна чакам теб
но ме е страх
много пъти съм вървял по тези пътища
очите ми престанаха да виждат
и си спомних Дома на транспортните работници
където майка ме водеше на служба
защото надеждата жива стои и пита:
- защо си мъртъв вече толкова време?
- страх ме е - отговорих аз
- знам - каза ми тя и се усмихна а аз се разплаках
късно вечерта е и много вятър
това ми напомня за тогава
когато с Мима писахме писмо на Наталия
пак ли ще излъжа?
лесно тръгвам надалеч
сънят побягна и нощта продължи
да върви нанякъде защото
лесно даваме присъди
а може би е друг пътят ми

...
и за какво са ми тези мечти
без истина и обич
доброта и искреност
затова си спомням онова
писмо до Наталия
и всичко на света
ако сърцето ми е пусто и студено