-

-

Момчето с кафето
По дълго ако обичате
Вратата се отваря
и нахлува топла вечер
Звездите са толкова близо
че се заплитат в косите
на минувачите

-

Рачето пристъпва тихо
в подводните течения

Една отдавна забравена стая

Всичко това е назад
в миналото
и вече няма значение

-

Небето очаква моят поглед
в тишина
Животът ми е една дума
в бездната

-

Обръщам се завинаги към тебе

Изтупан като че за погребение

Отегчен съм от себе си

Да ми вярвате – значи да сте кухи

Въпреки това

                        над вас вися

изтупан като че за погребение

Облечен в щастие над вас кървя

за да развалям хубавото настроение

-

Загадката е проста - вече се досещам
Започвам да спирам да усещам
Остригах си косата без съмнение
Май преминавам в друго измерение

Стоя разпънат - кръстът ми го няма
Помогнете ми - ще се стопя
Върнете ми моята болка
Вървете си Тук ще стоя

-

-

-

-

-