-

сутрин в своята красота

име изречено в някой сън

вик отекнал в празни стаи и коридори

между прашни рафтове умряли пишещи машини

безкрайни свитъци забравени детски мечти

новото кожухче на света

съсирвам едно ушато чувство

кафе избухва в черно съзвездие

и ако никой не може да разбере

това е добре

загърнат в лъжите си

мръзна

избледнял спомен

къртиците още спят

аз съм едно тъжно копеле

хора

захвърлени във времето

те просто минават от тук

самотни и ненужни никому

с остъргани от грижи лица

и очи в които ме е страх да погледна